Демонтаж на стар покрив и извозване

Демонтажът на стар покрив е отделна работа със свой срок и своя цена. Не е безплатно приложение към новото покритие и не е половин ден работа преди същинското. Свалянето, събирането, спускането, натоварването и извозването заемат реален ресурс, а при тесен двор понякога заемат повече време от нареждането на новия покрив. Затова той се описва като самостоятелен етап и се остойностява отделно — така собственикът вижда за какво плаща.

Три неща определят обема: колко отпадък излиза, откъде се спуска и къде застава контейнерът. Първото се подценява най-често. Стар покрив рядко е един пласт. Под керемидите се намират стара мушама на няколко ката, летви от различни ремонти, понякога втора обшивка, а по билото и около комина — хоросан, който тежи и се троши на едро. Кубатурата на този отпадък почти винаги надхвърля представата, която човек има, гледайки покрива отдолу.

Достъп до покрива и контейнерът

Второто е достъпът. Материалът не се хвърля от покрива — това чупи керемиди, които иначе биха се върнали, къса улуци, поврежда фасада и е опасно за всеки, който минава долу. Спускането става организирано и това изисква място за приемане горе и площадка за подреждане долу. Двор с ограда до самата стена, съседна постройка, доближена до стрехата, или улица без възможност за спиране менят целия график.

Третото е контейнерът. Той трябва да застане така, че да се стига от мястото на спускане, без материалът да се пренася през половин двор на ръка. В града това често значи заемане на място по улицата, а такова заемане се урежда предварително, не в деня, в който камионът вече е тръгнал. Броят курсове също се планира: пълен контейнер, който стои два дни, спира работата толкова, колкото и дъждът.

Сваляне на участъци и сортиране

Сортирането се прави горе, при свалянето, а не долу върху купчината. Керемидите, които звънят ясно, се подреждат настрани, защото при много покриви старото покритие се връща обратно и това е пряка икономия за собственика. Глухите остават за извозване. Ламарината, гредите с потенциал за повторна употреба и чистото дърво се отделят от общия отпадък, защото се предават различно. Гвоздеите и дребните отломки се събират отделно — те са това, което после излиза в двора цяла година.

Какво се пази долу при демонтажа

Отдолу винаги се пази това, което не се сменя. Улуци, фасада, дограма, тераса, тротоар, кола, храсти. Затова маршрутът за спускане се уговаря преди първата керемида, а не се измисля в движение.

Стъпването по нови улуци при спускане на материал е класическа щета, която излиза наяве едва след първия дъжд.

След демонтажа идва моментът, заради който този етап не се слива с останалите. Голата конструкция показва това, което досега е било предположение: състоянието на гредореда, дали мертеците са здрави в опорите си, дали има изгнило до стената, какво е останало от старата летвена скара. Дотогава всичко това се оценява по косвени белези. Затова обемът на следващия етап се фиксира след демонтажа, а не преди него — обратното значи или надута сметка за всеки случай, или доплащане, което идва като изненада.

Кога пълният демонтаж не е нужен

Кога това НЕ е решението. Пълният демонтаж не е отговорът, когато проблемът е локален. Един теч около комина, счупени керемиди по ивица, компрометирана улама — това се решава с ремонт на детайла или с частична подмяна, а свалянето на целия покрив е разход, който не купува нищо повече. Огледът трябва да каже кое от двете е случаят и това се проверява с отвертка по летвата и с почукване по керемидите, не по възрастта на сградата.

Демонтажът отпада и когато няма готовност за следващия етап. Не се разкрива покрив, ако материалът за новото покритие не е на място и ако в прогнозата няма прозорец. Разкрит покрив, който чака доставка, е най-скъпият вид чакане. По същата причина не се започва демонтаж, докато не е ясно какво ще стои отдолу — конструкцията се оценява предварително, доколкото е възможно.

Азбест и документът за предаване

Отделен и важен случай е етернитът. Азбестосъдържащото покритие не е обикновен строителен отпадък и не се сваля по този ред. То не се реже, не се троши и не се смесва с останалия отпадък, а демонтажът му се извършва от лица с необходимите разрешения и предаването е на определени за целта депа. Ако на покрива има етернит, това се казва още на огледа и се планира отделно. Скриването на този факт спестява ден и създава проблем, който не се вижда веднага.

Накрая остава документът. Отпадъкът има място, на което е предаден, и това място се доказва. Такъв документ не е формалност: той е разликата между извозване и изхвърляне, а разликата се вижда чак когато някой попита.