Хидроизолация на тераси и балкони

Хидроизолацията на тераса се налага тогава, когато на тавана на съседа отдолу излезе петно, а самата тераса отгоре изглежда суха и цяла. Това е разликата с покрива. Над покрива има небе, а под терасата има чужда спалня, чужд гипсокартон и чужд ремонт. Затова работата започва с два огледа — единият горе, върху плочките, другият долу, в обитаемото помещение. Достъпът е през жилището. Без човека отдолу се вижда само изходът на водата, не и докъде е стигнала тя.

Характерният вход на водата при тераса са фугите между плочките. Фугиращата смес не е хидроизолация и никога не е била — тя запълва, но не спира вода. Стои сезон след сезон на слънце и слана, свива се, пуска косъм по дължината си, и оттам водата тръгва надолу, под плочката, където никой не я гледа.

Отдолу заварваме замазка, напоена като гъба. Отгоре терасата е суха на пипане, плочките са здрави, фугите изглеждат прилично. А петното на тавана долу расте. Виждали сме го достатъчно пъти, за да не се доверяваме на външния вид на настилката.

Втората точка: връзката със стената

Втората по честота точка на проникване е връзката на терасата със стената. Там се срещат два елемента, които се движат различно — плочата на терасата работи на температура, стената стои. Фугата помежду им се къса първа и почти винаги заварваме нещо намазано отгоре: силикон, циментова смес, понякога направо боя. Разликата с фугите на плочките е в поведението на водата. През фугата на плочката тя слиза право надолу; през връзката със стената тръгва по плочата навътре и излиза далеч от мястото, откъдето е влязла. Затова петното отдолу почти никога не е под входа.

Най-честото обаждане е «елате да замажете фугите». Отговорът е един и същ, независимо кой пита. Замазването на фугите не спира теч. Хидроизолацията под плочките — ако изобщо е била положена — вече е скъсана или разпадната, а новата замазка отгоре само затваря пътя на водата обратно навън. Тя пак ще влезе през пукнатината, която сме пропуснали, и този път ще остане вътре. Замазаната тераса тече по-бавно и се разрушава по-бързо.

Наклонът липсва и настилката пада

Затова почти винаги се стига до сваляне на настилката. Плочките се вадят, замазката се изсича до носещата плоча, основата се подсушава — мокра замазка не се хидроизолира, никакъв материал не се лепи за вода. Тук се появява и второто, което заварваме редовно: тераса, изпълнена на равно. Възстановяването на наклона към отводняването е част от работата, не допълнение към нея.

Наклон няма, водата стои на локви и търпеливо чака да намери фуга.

Самата изолация се полага непрекъснато — по пода и нагоре по стената, над нивото на бъдещата настилка. Ъгълът между пода и стената се изпълнява с холкер и подсилваща лента, не на остър кант, защото точно на остър кант всяко покритие се къса. Обръща се и около прага на вратата, и около стойките на перилата, ако са пробити през плочата. Тези пробиви са отделен разговор. Всеки анкер, минал през хидроизолацията, е дупка, направена от някого след нея. Затова питаме предварително какво ще се закрепва по терасата — по-лесно е да се предвиди, отколкото после да се търси.

Защо терасата излиза по-скъпо от покрива

На квадратен метър терасата излиза по-скъпо от покрива и хората питат защо, при положение че площта е многократно по-малка. Заради това, което не се брои в квадратурата: изнасяне на старата настилка през жилището, работа в тесен обем, обръщане по вертикали, детайл около всяка стойка и около прага. Терасата е малка площ с много детайли. Детайлите ядат времето, не квадратите.

Кога тази услуга НЕ е решението. Първо — когато водата изобщо не идва от терасата. Ако петното отдолу е притиснато към стената, а не разлято под плочата, източникът може да е фасадна пукнатина или подпрозоречна ламарина на етажа над вас; тогава хидроизолацията се плаща, а петното си остава. Второ — когато носещата плоча рони бетон и армировката се вижда отдолу. Там първо влиза конструктивно възстановяване, а изолация върху ронещ се бетон е покрив на проблем.

Провиснала плоча иска друго решение

И трети случай, по-неприятен от първите два. Тераса с провиснала плоча, при която наклон не може да се възстанови в разумна дебелина, без да се затвори прагът на вратата. Тогава разговорът не е за нова замазка върху стара грешка, а за друго решение на нивата и отводняването — понякога с вдигане на дограмата, понякога с открита система за оттичане. Това се вижда с нивелир на място, не по снимки от телефона.

Може да се изпълни всичко отгоре по правилата и пак да не се знае дали е спряло, защото единственият честен тест се гледа от долната страна на плочата — при контролирано заливане, с човек, който стои долу и гледа. Колко ще издържи после? Обещания по телефона не давам. Знам само, че тераса, свалена до плоча и изолирана с обръщане по стената, не тече през фугите. Защото под плочките вече няма път за водата.