Почистване на покриви и улуци

Запушеният улук почти никога не капе на място. Когато коритото се напълни, водата минава през външния ръб на широка завеса и пада по стената, а мокрото излиза долу — при цокъла, около первазите, понякога чак в мазето. Собственикът вижда влага на височина, която няма нищо общо с покрива, и започва да търси счупена керемида. Горе обаче всичко е здраво. Затова при мокра фасада първият въпрос е дали улукът изобщо поема водата, а не коя керемида пропуска.

Има и втори ход на същата вода, който се вижда по-трудно. Водата в пълното корито се качва нагоре, стига до задната му страна и влиза зад улука, върху челната дъска и върху края на летвата. Това място не е правено за стояща вода — застъпването на долния ред работи, докато водата тече надолу, и спира да работи в мига, в който тя започне да се качва обратно. Така стрехата се мокри отвътре всяка есен, без нито един видим дефект по ската. Дървото не омеква от възраст; омеква там, където години наред е било мокро, и това е точно такова място.

Какво точно запушва улука

Каквото задържа водата е рядко едно нещо. Листа и иглолистна шума, мъх, свлечен от ската, ситната посипка от остаряло битумно покритие, прах, слепен в утайка, птиче гнездо, забравен строителен отпадък от предишен ремонт. Част от тях не стоят в коритото, а слизат надолу и се събират в казанчето или в коляното на водосточната тръба. Улук, който е чист по цялата си дължина и пак прелива, обикновено има запушване под себе си, не в себе си.

Вода, която стои заради нулев или обратен наклон, замръзва; ледът разпъва шева и разгъва куките, а следващото затопляне оставя улука с провиснал участък. В извивката остава още вода, тежестта тегли нататък и дефектът се самоусилва. Затова почистването преди студа не е козметика, а сваляне на товар от куките.

Зимата превръща утайката в конструктивен проблем.

Ледът превръща утайката в проблем

При плосък покрив същата работа изглежда другояче. Там няма улук, а сифони, и утайката се събира точно около тях — листа, пясък от покритието, наноси, които вятърът е избутал към ъглите. Запушен сифон не прелива по стената, а задържа водата върху хидроизолацията, а покритието по периметъра и в ъглите е и без това най-натовареното. Затова решетките се вдигат, гнездото се чисти до тръбата и се проверява дали водата тръгва, а не само дали изглежда чисто отгоре.

Скатът също се чисти, но по друга логика. Мъхът и лишеят не разяждат керемидата, а я държат мокра — задържат влагата по повърхността и забавят изсъхването след дъжд. Изпечената глина не старее като битум: тя не съхне и не губи пластификатори, а е уязвима на замръзване и размразяване, когато вече е поела вода. Мъхът просто удължава времето, през което керемидата е поела вода. Отделно от това той се свлича надолу при всеки дъжд и се озовава в улука.

Мъхът по ската и начинът на почистване

Работи се ръчно и с малко налягане. Водоструйка под високо налягане по керемида и по битумни керемиди сваля повърхностния слой и вкарва вода под застъпването — тоест прави за половин ден точно това, срещу което е поканена. Изплаква се по посока на течението, отгоре надолу, а не срещу редовете. След това през улука се пуска вода и се гледа къде излиза: това е единствената проверка, която показва дали трасето е свободно до земята. Междувременно се четат куките, наклонът и шевовете, а надулучната и подулучната лента се гледат откъм долната страна на стрехата.

Кога почистването не решава нищо

Кога това НЕ е решението. Почистването не помага, когато улукът е чист и въпреки това прелива. Тогава причината е в наклона, в разстъпения шев, в тясното сечение спрямо ската или в липсваща надулучна лента, и това се решава с ремонт или подмяна, не с изгребване. Не помага и когато петното е вътре, по тавана, и не зависи от препълване — при него водата влиза през покрива и се търси целенасочено, а не се чака да изсъхне след почистване. Трети случай: скат с разместени редове, счупени керемиди и мека летва по цялата дължина. Там ходенето по покрива за почистване чупи повече, отколкото мъхът е навредил, и разговорът вече не е за поддръжка.

Времето също има значение. Есенното почистване се прави, след като дървото е пуснало листата си, а не в средата на листопада, иначе улукът се пълни отново до първия дъжд. Пролетното е по-скоро проверка: гледа се какво е направил ледът с куките и шевовете. На покрив под иглолистни дървета редът е различен, защото иглите падат постоянно и утайката е ситна.

Сезонът и писмената следа накрая

Накрая остава писмена следа. Снимка на улука преди и след, снимка на проверката с течаща вода, опис на всичко, което сме видели, но не сме пипали. Това е и материалът, с който се решава дали следващата година се повтаря същото, или се прави нещо друго.