Топлоизолация на покрив в Пловдив

Как правим Топлоизолация на покрив в Пловдив в Пловдив

Топлоизолацията на покрив в Пловдив почти винаги идва след разговор за вода. Типичният дефект тук е напукана хидроизолация, а мокрият изолационен слой не изолира: материалът, поел вода, провежда топлината, вместо да я задържа. Затова редът не е въпрос на предпочитание. Първо се затваря входът на водата и се изсушава основата, после ляга изолацията. Обратният ред дава покрив, който изглежда обновен и се държи като необновен.

Тук слоят се изплаща и от лятото. Последният етаж на панелен блок се нагрява през плочата и вечер отдава натрупаното навътре, а климатикът работи срещу покрив, който е бил на слънце цял ден. Изолацията отгоре работи в двете посоки и този аргумент в равнинния град тежи повече от зимния. Затова темата се отваря и през юли, а не само когато дойде сметката за отопление.

Плочи в Тракия и провалът при стрехата

Комплексите като Тракия са строени между 60-те и 80-те години, в системите ЕПК и ЕПЖС, и покривът там е плоча. Решенията са две и се избират по това, което има над апартаментите. Ако подпокривното пространство е студено и непроходимо, слоят ляга върху таванската плоча и покривът изобщо не се пипа. Ако плочата е самият покрив, изолацията влиза в пакета с хидроизолацията и двете се правят на едно разкриване. Разделени на два ремонта, същите работи плащат два пъти подготовка и достъп, а входът плаща и две събрания.

При скатните покриви слоят се проваля най-често заради затворена стреха. Вентилираният отвор над изолацията работи само когато има вход при стрехата и изход при билото. Обшивка на стрехата, направена плътно и без отвор, спира входа и превръща отвора в затворена кутия. Влагата, дошла отдолу като пара, остава вътре и се събира по студената страна на мембраната. Затова при оглед се гледа обшивката на челото и на долната страна на стрехата, преди да се мери дебелина.

Отвън покривът е нов, отвътре мирише на влага, а причината е тенекеджийска, не изолационна.

Мокрият ръб и старите покриви в центъра

Вятърът е 27,1 м/с по БДС EN 1991-1-4/NA и работи срещу същия отвор от другата посока. Кос дъжд се вкарва под стрехата и мокри ръба на слоя точно там, където той свършва. Мокрият ръб не съхне бързо, защото е притиснат между обшивката и мембраната. Решението не е да се затвори отворът, а да се защити ръбът: слоят се спира преди него, а мембраната се извежда над улука, за да отвежда влязлото. Тези няколко сантиметра решават дали изолацията при стрехата ще работи, или ще е декорация.

В Капана и Стария град срещаме друг случай. Покривите са стари, дървени, често без подпокривна мембрана, а собственикът иска да усвои тавана и да сложи слой между мертеците. При 27,1 м/с това се прави в следния ред: първо мембрана, после изолация. Без нея навяваният дъжд мокри слоя отгоре и той престава да работи още първата есен. Режимът на опазване не пречи на изолацията, защото тя е вътре, но не позволява вдигане на покрива — значи дебелината се побира в наличната височина и това се измерва предварително.

Халета с панели и проверка с фенер

В промишлената зона логиката е трета. Халетата се изолират при смяна на покритието, а не отделно, и често отговорът е сандвич панел вместо слой под съществуващата ламарина. Причината е достъпът: под ламаринен покрив на хале няма къде да се работи отдолу без скеле по цялата площ. При такива обекти изолацията се планира заедно с ремонта на покритието и се смята в един обхват. Отделна позиция за изолация на хале, при което покритието остава старо, рядко има смисъл.

Има и проверка, която можете да направите сами, докато чакате оглед. Ако подпокривното пространство е проходимо, влезте с фенер и погледнете долната страна на мембраната и челата на мертеците при зида. Тъмни петна, мухъл по дървото или слегнала на места изолация показват, че слоят е бил мокрен, а не че е тънък. Снимайте това, което видите. При излизане в рамките на денонощие тези снимки решават какво товарим и дали идваме с термокамера.

Термокамера и чести находки при разкриване

Заснемането с термокамера тук се планира, а не се улучва в удобен ден. Камерата чете температурна разлика между вътре и вън и иска повърхности, които слънцето още не е нагряло, тоест ранна сутрин през студената половина на годината. Базата ни е на 166 километра и излизаме в рамките на денонощие, затова датата се уговаря предварително и в същото излизане влизат и огледът, и заснемането. Инспекцията с дрон и термокамера е отделна позиция и показва разликата между липсващ и намокрен слой, а отвътре двете изглеждат еднакво.

Тук сме направили над 15 обекта и при разкриване находките се повтарят. Изолация, натъпкана до покритието, тоест отворът е затворен. Слой, положен върху дърво, което вече е било мокро, и стара битумна мушама на мястото на дишаща мембрана. Има и обратното — изряден слой под покрив, чиято хидроизолация се е напукала преди години, така че материалът е поел вода отгоре и е спрял да работи, без никой да го е пипал.

Цена по детайли и гаранционен срок

Ставката е една за цялата страна; по нея се смята и вариантът върху таванската плоча. Разстоянието не я мени. Сметката се движи от друго — колко детайла има покривът и колко от тях се решават поединично. Всяка капандура, всеки комин и всяко място, където слоят опира в зид, се изпълняват отделно и отнемат време, което не личи в квадратурата.